Братко, ти не си счупен — ти си Наранен
Знаеш, че нещо липсва.
Онази странна тежест в гърдите.
Стегнатият възел, когато някой попита как наистина се чувстваш.
Начинът, по който се отдръпваш, когато болката дойде твърде близо… или яростта, която избухва, когато вече не издържаш.
Или бягаш от връзки, или оставаш — и ги съсипваш.
Не си слаб. Не си счупен.
Ти си ранен, и тази рана има история.
Но не е само вътре в теб
Тя е в тихия срам, че не можеш да осигуриш живота, за който мечтаеш.
В болката един ден да гледаш как децата ти заминават, защото да останат тук изглежда като задънена улица.
В тихия страх, че може никога да не се върнат… и в мълчаливото чувство на вина, че може би, дълбоко в себе си, дори няма да ги помолиш.
Разхождаш се по улиците на собствената си страна — и боли.
Разпадащи се тротоари. Празни магазини. Изгубен потенциал.
Боли те не защото не обичаш България — а защото я обичаш.
И да я гледаш как се разпада, докато още си тук… е особен вид скръб.
Историята на баща ти (и неговия баща)
Българско село под османско робство.
Момчета, отвлечени да служат на чужди империи.
Бащи, които гледат празни прагове, безсилни.
Майки, които плачат в тишина, за да не натежат още повече върху сърцата на мъжете си.
Сив панелен блок в София, 70-те години.
Дядо ти се прибира от завода, с ръце, пропити с масло.
Мълчалив на вечеря. Не жесток — просто студен.
Тежестта на света върху гърба му, но без думи да я сподели.
Не е нужно да станеш мъжът, от когото си се страхувал… или ти е липсвал.
Не е нужно да предадеш тази рана като прокълнато наследство.
Можеш да станеш бащата, който твоите предци никога не са имали.
И това не е само лично
Когато се излекуваш — България се лекува
Защото излекуваните мъже не само отглеждат добри семейства.
Те изграждат силни нации.
Къщите стават домове.
Връзките стават корени.
Работата става мисия.
Дядо ти се прибира от завода, с ръце, пропити с масло.
Селата отново оживяват.
Виждаш ли го?
България, в която синовете искат да останат.
Където бащите водят с тиха сила.
Където мъжете не се страхуват да чувстват, да обичат, да се издигат.
Където благоденствието прелива.
Защото мъжете отново водят със силата на сърцето и душата си.